Берое Баскетболен Клуб Берое
При зоновата защита всеки играч отговаря за определен участък (зона) на игрището независимо от това, кой нападател се намира в него. Играчите се разполагат с лице към топката и се преместват след всяко нейно подаване. Основният защитен стоеж при този вид защита е по-висок, отколкото при личната, с широко разтворени ръце. Играчите се разполагат на терена в зависимост от техните физически, ръстови и технически възможности.
Различават се три разновидности на зоновата защита:
– обикновена зонова защита
– пресираща зонова защита – на ½ игрище
– зонова преса – на цяло игрище, на ¾ игрище, на ½ игрище
Обикновена зонова защита
Нейното основно предназначение е охрана на близката и средната зона от полето около коша. Най-често се прилагат основните изходни формации 2:1:2, 2:3, 3:2, 1:3:1, 1:2:2. Всяка една от тях си има своите положителни и слаби страни.
Зонова защита 2:1:2. Тя осигурява опазването на подкошието и е ефективна срещу добър централен нападател. Удобна е за провеждане на бърз пробив. Уязвима е при крайната линия, при стрелба от разстояние под ъгъл 45° спрямо коша и от дъгата пред наказателната линия.
Зонова защита 2:3. Ефикасна е при игра с двама централни нападатели, които играят под коша, и с добри крайни нападатели. Уязвима е около наказателната линия и при стрелба от далечно разстояние, централно от коша.
Зонова защита 3:2. Прилага се срещу отбори с добра стрелба от разстояние. Наличието на трима играчи в първата линия на зоновата формация дава възможност за провеждане на бързи пробиви и контраатаки. Слабите и места са подкошието и ъгловите зони.
Зонова защита 1:3:1. При тази защита най-отпред се разполага най-бързият и подвижен защитник, а под коша висок, атлетичен, подвижен и съобразителен играч, който умее да похлупва нападателите при стрелба в коша от близко разстояние. Тя осигурява добра защита около наказателната линия и е ефикасна срещу отбори с добро взаимодействие при подготовка на атаката в постепенно нападение. Не е достатъчно ефикасна срещу пробиви от крайната линия и при стрелба от далечно разстояние от ъгловите зони.
Зонова защита 1:2:2. Тя е сходна със зоновата защита 3:2. Предният състезател трябва да бъде бърз и да неутрализира действията на организатора на противниковото нападение. Тази зонова защита дава добри възможности за провеждане на бързи пробиви и контраатаки. Недостатъците и са както при формация 3:2, като зоната около наказателната линия е също слабо покрита.
